П. К. ЯВОРОВ- ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ
Панко Анчев
Първата стихосбирка на Яворов „ Стихотворения ” излиза в първата година на ХХ век – през 1901 година Това освен не е инцидентен факт, а е доста индикативен, тъй като тази книга всъщност отваря новия век за българската литература. В „ Стихотворения ” откриваме концепциите, които ще характеризират новото столетие, и проблемите, които българският свят ще би трябвало да позволява. В същото време виждаме и по какъв начин отминалото столетие към момента държи в себе си модерния българин и по какъв начин той от неговата позиция следи, взе участие, размишлява и съди епохата, в която към този момент е влезнал. Тук, в „ Стихотворения ”, а по-късно и в цялото творчество на П. К. Яворов минава границата сред две столетия. Българският свят скъсва с Възраждането, с цел да придобие по този начин стремежи от мнозина „ европейски образ ”.
Българското общество от края на ХІХ и началото на ХХ век, та чак до Втората международна война, е обзето от една особена, мъчителна и непримирима битка сред мъчно разрушаващото се завещание на Възраждането, и настъпващите, само че мудно успяващи да се наложат установки на така наречен „ европеизиране ”. От една страна се поддържа митът за Възраждането, изключително за неговите идеали и герои, само че от друга – около рецензията, че идеалите и героите са забравени и поругани, се разчиства място за новия вид персона, който да се освободи дефинитивно от предишното, като го отхвърли очевидно или прикрито, и стартира да построява новия свят.
Проблемът за наследството от предишното придобива изключително значение и смисъл.
Прочетете цялостния текст на: Sofiapress.com
Виж всички публикации от sofiapress.com-->
Първата стихосбирка на Яворов „ Стихотворения ” излиза в първата година на ХХ век – през 1901 година Това освен не е инцидентен факт, а е доста индикативен, тъй като тази книга всъщност отваря новия век за българската литература. В „ Стихотворения ” откриваме концепциите, които ще характеризират новото столетие, и проблемите, които българският свят ще би трябвало да позволява. В същото време виждаме и по какъв начин отминалото столетие към момента държи в себе си модерния българин и по какъв начин той от неговата позиция следи, взе участие, размишлява и съди епохата, в която към този момент е влезнал. Тук, в „ Стихотворения ”, а по-късно и в цялото творчество на П. К. Яворов минава границата сред две столетия. Българският свят скъсва с Възраждането, с цел да придобие по този начин стремежи от мнозина „ европейски образ ”.
Българското общество от края на ХІХ и началото на ХХ век, та чак до Втората международна война, е обзето от една особена, мъчителна и непримирима битка сред мъчно разрушаващото се завещание на Възраждането, и настъпващите, само че мудно успяващи да се наложат установки на така наречен „ европеизиране ”. От една страна се поддържа митът за Възраждането, изключително за неговите идеали и герои, само че от друга – около рецензията, че идеалите и героите са забравени и поругани, се разчиства място за новия вид персона, който да се освободи дефинитивно от предишното, като го отхвърли очевидно или прикрито, и стартира да построява новия свят.
Проблемът за наследството от предишното придобива изключително значение и смисъл.
Прочетете цялостния текст на: Sofiapress.com
Виж всички публикации от sofiapress.com-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ